EURIBOR

EURIBOR е съкращение от Euro Interbank Offer Rate и представлява набор от краткосрочни референтни лихвени проценти, които се определят въз основа на средния размер на лихвените проценти, по който най-силно изявените осемнадесет банки (към 2019 г.) на валутния пазар в рамките на еврозоната предлагат краткосрочно необезпечено финансиране помежду си. Не е задължително финансовите институции, въз основа на данните от които се определят референтните стойности, да са единствено от страните в еврозоната, като през годините в базисната оценка са били включвани също японски и американски банки, а към настоящия момент за калкулацията им се използват и условията на кредитиране на Barclays. EURIBOR включва осем референтни лихвени процента, в зависимост от падежа по междубанковия кредит, както следва:

• Седмичен;

• Двуседмичен;

• Месечен;

• Двумесечен;

• Тримесечен;

• Шестмесечен;

• Деветмесечен;

• Годишен.

 

Като референтен лихвен процент, EURIBOR се прилага като бенчмарк, спрямо който се индексират различни видове кредитиране, дори и от институции в държави, които не оперират с еврото (например в България някои ипотечни кредити използват именно EURIBOR като референция, спрямо която индексират лихвения процент). Поради тази причина динамиките в него имат сериозно отражение върху финансовите инструменти, които не са с фиксиран лихвен процент или доходност и референтните лихвени проценти следва да се следят от инвеститорите и от кредиполучателите, които са изтеглили кредити като ипотека, дългосрочен потребителски заем и други.

Към средата на 2019 г. референтните лихвени проценти EURIBOR са с отрицателна стойност, което е индикация, че в бъдеще лихвите по кредитите в много държави в Европа едва ли ще са в състояние да се индиксират в посока надолу; т.е. по всяка вероятност при финансов катаклизъм те ще могат само да растат.