Акредитив
Дефиниция на думата: (Акредитив)
Терминът акредитив произлиза от думите кредит и кредитирам и е познат още като алтернативна форма на плащане в търговския оборот, в която участват една или няколко банки. С този термин означаваме сделката, с която една банка (издател), поема задължение към определено лице (получател, бенефициер), чийто предмет е заплащане на парична сума при наличието на определени условия. При този вид плащане платецът (наредител) поставя на получателя условия, при които да бъде получена сумата по акредитива, възлагайки на банката да открие този акредитив в полза на бенефициера срещу покритие от сметката на наредителя. Банката е задължена да плати на посоченото в акредитива лице определената сума, ако това лице изпълни определени условия и предаде в срок съответните документи според акредитива.
Акредитивът е най-сигурната форма на плащане и много улеснява сключването на сделката между платеца и бенефициера. От една страна, бенефициерът е удовлетворен веднага след като изпрати стоките на платеца, дори преди той да ги е получил (ако е представил необходимите документи, разбира се), от друга, интересите на платеца са защитени и от него се изисква само да формулира коректно условията по акредитива, а банката получава съответното възнаграждение (понякога едновременно от платеца и от получателя) след като е установила съответствие между условията на акредитива и представените документи.