Финансов речник

Българска фондова борса

Дефиниция на думата: (Българска фондова борса)

Българската фондова борса (БФБ) е акционерно дружество, което е единственото лицензирано от Държавната комисия по ценни книжа и фондови (днес тези регулаторни функции са под юрисдикцията на Комисията за финансов надзор) за работа като фондова борса в страната. Основният капитал на самото дружество е в размер на 6,5 млн. лв.

Борсовата търговия съществува в България от началото на XX в., а през социалистическия период този вид дейност е преустановена. Българската фондова борса в днешния си вид е създадена през 1995 г., след като Пловдивска фондова борса, Черноморска фондова борса, Стокова борса „Дунав“ и Фондова борса „Север“ се обединяват с Първа българска фондова борса (основана през 1991 г.). Година по-късно е създаден и „Централен депозитар“ АД, което е единствената организация, осъществяваща сетълмент на корпоративни ценни книжа в страната. През 1997 г., вече под името Българска фондова борса – София, организацията е лицензирана за извършване на борсова търговия, в ключов момент за икономиката, тъй като на нея се осъществява голяма част от приватизационния процес в страната.

През годините са създадени няколко индекса на Българската фондова борса, като днес те са четири:

  • SOFIX – първият индекс на БФБ, стартиран през 2000 г. и представящ настоящата съвкупна капитализация на търгуваните компании спрямо ден по-рано;

  • BG40 – започва да се следи пет години по-късно и включва емисиите акции на 40-те най-търгувани организации на БФБ за последното полугодие;

  • BGREIT – представя пазарната капитализация на търгуващите с недвижимо имущество компании;

  • BGTR30 – включва акциите на 30 дружества и представя тяхната динамика, като всяка от представените компании има равно тегло за индекса.