Бейлин

Бейлин е процес, при който една финансова институция се спасява от банкрут или чрез собствените си средства, или чрез отписване на дълг от страна на нейните кредитори. Крайният целеви резултат от него е сравним с този при бейлаута, тъй като идеята е да се предотврати фалит; но двете действия са различни по това, че при бейлаут се наблюдава осигуряване на финансова помощ отвън. Друга разлика е, че в случая на бейлаут кредиторите на задлъжнялата институция не понасят загуби, докато при бейлин или те, или депозантите (ако става въпрос за банка) обикновено биват принудени да отпишат част от дълга си или да изгубят част от депозитите си, които се използват за покриване на загубите на организацията, която е изпаднала във финансово затруднение.

Причината, поради която кредиторите може да се съгласят да отпишат част от дълга си и например да получат определен размер евро центове за всяко едно евро заем е, че в противен случай те може да се окажат в състояние, в което длъжникът им е неспособен да плати каквото и да е било. В замяна на това в някои случаи е възможно те да получат дългови инструменти от съответната организация.
Вече класически пример за бейлин е програмата за спасяване на задлъжнелите банки в Кипър през 2013 г. Тогава депозантите, в чиито сметки имаше по повече от 100 хил. евро, бяха принудени да отпишат част от сумите, които се използваха от банките за покриване на техните задължения, защото в противен случай те щяха да фалират. Като част от компенсацията към вложителите, финансовите институции издадоха акции, които се превърнаха в собственост на първите.

За разлика от бейлаутите, програмите за бейлин не са чак толкова често използван инструмент в историята, а и не е възможно те да бъдат прилагани в толкова широк набор от сферите, колкото първите. Все пак след избухването на Голямата рецесия през 2008 г. тяхната популярност започна да се покачва.