Банкиране с частични резерви
Дефиниция на думата: (Банкиране с частични резерви)
Банкирането с частичен резерв е режим на работа на търговските банки, при които те приемат базови пари като депозити, срещу които издават искове до поискване за същия размер, на който са направените влогове. Въпреки това обаче, те не съхраняват пълния размер на базовите пари в трезорите си, а вместо това ги отпускат като кредити на други пазарни агенти, като от тук идва и името на тази система. Обикновено банките имат лимит на резервите, които могат да поддържат, който е регулаторно зададен. В еврозоната той е 1% от размера на депозитите им, а в България е 10%. Днес банкирането с частични резерви е формата на банкиране, която се наблюдава в цял свят.
Въпреки че то се е превърнало в нормата, банкирането с частични резерви води до много негативни ефекти в съвременните финансови системи. От една страна, то позволява създаването на кредитна експанзия, тоест на увеличаването на размера на кредитите над този на депозитите, което се случва по презумпция. От друга, банкирането с частичен резерв създава системни проблеми с ликвидността на банките. За да адресират тези проблеми, в повечето страни по света днес има различни фондове, гарантиращи изплащането на определен размер на вложителите, ако банка или банки фалират. У нас такъв е Фондът за гарантиране на влоговете в банките. В действителност обаче те никъде нямат достатъчни резерви, за да обезпечат дори вложителите на някоя от големите банки, камо ли да гарантират, че вложителите ще получат сумите си, ако повече от една банка фалира. От трета, банкирането с частичен резерв фундаментално изкривява финансовата система като поражда проблеми със собствеността върху средствата, тъй като едновременно двама икономически агенти претендират за собствеността върху отпуснатите като кредити пари, които идват от депозит – вложителят и кредитираното лице.
Проблемите с ликвидността на банките, до които води банкирането с частични резерви, се превърнаха и в причината много от финансовите институции да бъдат спасени чрез бейлаути или бейлин финансиране.
Банковият мултипликатор позволява измерването на максималното количество кредити (и, респективно, пари от нищото), което може да бъде създадено от банките, опериращи с частични резерви.