Банкиране с пълен резерв

Банкирането с пълен резерв, наричано още банкиране със стопроцентов резерв, е исторически начин на опериране на депозитните банки (които са различни от кредитните банки в миналото и от търговските банки днес). При него банкерът е действал като гарант и пазител на поверените му активи, които не е задължително да са пари. Срещу тяхното попечителство, той е получавал възнаграждение, формиращо се от такса.

При банкирането с пълен резерв финансовите институции нямат правото да използват активите на клиентите си, за да отпускат депозити. Това е така, защото те получават разполагаемостта с тях, но не и собственост върху активите. Във всички периоди на историята до около XIX в. неспазването на това задължение се е третирало като престъпление и е било наказуемо от закона.

На практика при банкирането с пълен резерв вложителите са осъществявали депозит до поискване, като банките им са били длъжни да възстановят цялото количество от актива моментално, когато клиентът си го потърси. Тази форма на осъществяване на депозити до голяма степен се е запазила и днес.

Спазването на правните принципи на банкирането с пълен резерв е застраховка срещу банковата паника. Това е така, защото в случаите, при които клиентите на банките, опериращи с пълни резерви, искат да изтеглят депозитите си до поискване, банкерите могат да възстановят пълния размер на актива, без да претърпят фалит – нещо, което хронично застрашава банките, опериращи с частични резерви. Нещо повече – дори и пълният размер на активите да бъде изтеглен, банката, оперираща с пълен резерв, все пак ще е реализирала печалба, тъй като тя се формира от таксите на клиентите, а не от лихвата по отпуснатите кредити.