Банкрут

Банкрутът е ситуация при която една организация не може да изплати текущите дългове към кредиторите си. Генезисът на този термин е от италианското словосъчетание “banca rotta”, което означава „счупена маса“ и произлиза от традицията бюрото, на което един банкер е работил, да бъде счупвано, след като той фалира. 

В резултат на банкрута, самата организация (чийто управител според българското законодателство е длъжен да заяви неплатежоспособността си в рамките на до месец сед нейното настъпване пред съда) или нейните кредитори може да заведат в иск в съда за нейното обявяване в несъстоятелност. При тази процедура управлението на активите на организацията се поема от служебно назначен от съда синдик, чиято цел е да обслужи задълженията към всеки един кредитор. Последният етап от съществуването на една компания е процесът на неговата ликвидация, извършвана от ликвидатор.

До ситуация на банкрут може да не се стига, дори и ако едно дружество е технически неплатежоспособно, ако то преструктурира кредита след като се договори с кредиторите си. До подобна сделка може да се достигне в случаите, при които вторите решат, че могат да получат по-голяма част от парите си обратно, ако организацията продължи да осъществява дейност. Пример за това е ловечката компания „Спарки“, която от години трупа загуби и има просрочени задължения за около 70 млн. лв., но основният ѝ кредитор –

Банката за възстановяване и развитие, обеща да осигури финансова инжекция за продължаване на нейната дейност и се договори с останалите ѝ кредитори да не завеждат повече дела за несъстоятелност.

Сред правните последици, които собствениците и управителите на едно фалирало дружество са, че те нямат право да основават компания в рамките на шест години след обявяване на фалит.

В случаите, при които частен индивид не е способен да обслужи текущите си задължения, банкрутът се нарича индивидуален фалит.