Лош дълг

Лошият дълг са задължения, които организация или индивид дължи на друга институция, която обаче не очаква да получи парите си обратно. В този смисъл за една банка например лошият дълг са кредитите, които не могат да бъдат обслужвани и които за нея са несъбираеми. Количеството на лошия дълг във финансовата и икономическата система е от огромно значение, защото високи равнища на такъв повишават риска в банковата система и в случаите на трудности като кризи, банкови паники или рецесии лошите дългове могат значително да ускорят фалитите на банките. 

Дори и една институция да не фалира непременно, високо равнище на лош дълг по кредити, които тя е отпуснала, ще понижи възможността ѝ да генерира приходи от други финансови инструменти, тъй като нейната ликвидност е понижена и вместо да генерира доходност от средствата си (като по този начин трупа пропуснати ползи), тя дори понякога трябва да ги отпише.

В повечето части на света финансовите институции залагат очаквания за количеството на лошия дълг, изчислявани в зависимост от техния исторически опит. Въз основа на него, има два метода, според които може да се калкулира размера на лошия дълг:

• Давност на паричните сметки – при него на всяка категория падежиращи задължения се начислява определена вероятност (в проценти от всички очаквани постъпления от категорията) на лош дълг. Сумите от всички категории се събират, за да се получи неговия общ размер;
• Процент от кредитите – при него върху общия размер на очакваните вноски по кредитите се начислява процентна вероятност, изразяваща очакваното количество лош дълг.

Много често, когато една финансова институция засече невъзможност за плащане от страна на кредитираните лица, тя директно отписва лошите дългове. Обикновено пакетите с лоши дългове се продават на други институции, ако това е възможно, които предприемат мерки за тяхното събиране – например ако лошите дългове са по ипотеки, те могат да прибягнат към принудително изземане на актива, т.е. на имотите. Целта на това е лошите дългове да не тежат на портфолиото на банките, но процесът обикновено е труден – банковата система в Италия например все още не се е освободила от високите равнища на лош дълг, натрупани по време на Голямата рецесия от 2008 г.