Ликвидация

Ликвидацията е последният етап от жизнения цикъл на едно предприятие. При нея компанията не извършва повече стопанска дейност, включително и производство. Ликвидацията се извършва от служебно назначен от съда ликвидатор. Неговите основни задачи включват събирането на всички дължими задължения към дружеството, финализиране на всички последни поети задължения от негова страна, продажба на всички активи, с които то разполага, разпределяне на дивидентите между съдружниците и изплащане на задълженията към кредиторите и заличаване на фирмата от Търговския регистър, което е и същинският край на нейния юридически живот.

Ликвидацията е различна процедура от несъстоятелността, тъй като до ликвидация на едно дружество може да се достигне и поради причини, които не са свързани с нейната неплатежоспособност, т.е. до ликвидация може да не се достигне и в резултат на банкрут на компанията.

В зависимост от това дали ликвидацията е извършена в резултат на подаване на молба от страна на ръководството на самото предприятие, или от страна на решение на съда, ликвидацията може да бъде два вида:

• Принудителна ликвидация – при нея съдът налага решение за ликвидация, което в най-честия случай е причинено от невъзможността на една компания да изплаща текущите си задължения, т.е. от нейното изпадане в състояние на банкрут. По-рядко до принудителна ликвидация се стига, ако дружеството е обявено за недействително, ако самите съдружници го искат или по решение на прокуратурата;
• Доброволна ликвидация – при нея молба за ликвидация се подава от самите акционери или съдружници в компанията. Доброволна е ликвидацията и в случаите, при които срокът на действие на компанията, записан в нейния учредителен акт, изтече или когато целта на нейното съществуване, заложена в същия документ, бъде изпълнена. Това са относително редки варианти. Значително по-често до доброволна ликвидация се стига в случаите на сливания, придобивания или разцепвания на бизнесите.