Инвентория

Инвенторията („инвентории“ в множествено число) представлява готови за продажба, но все още непродадени, продукти или суровини, които са готови за доставяне, но още не са доставени. В инвенторията влизат и суровините, използвани в производсвото. Казано просто, инвенториите са стоки на склад, независимо дали става въпрос за крайни потребителски стоки, или за капиталови стоки (т.е. стоки, които се търгуват между бизнесите).

В този ред на мисли, инвенториите се делят на три основни вида:

• Суровини – включваща материали, използващи се производството на различни изделия. Пример за това може да бъде дървесината;
• Производствени – включваща незавършени продукти;
• Готова продукция – включваща завършените, но все още непродадени изделия.

Размерът на инвенториите е особено важен индикатор както за собствениците на самите компании, така и за макроикономистите и анализаторите. Причината за това е, че инвенториите се описват като текущи активи в отчетния баланс на една компания и се използват като активите, от които един бизнес черпи приходи, след като се извърши продажбата на стоките в инвенторията.

В този ред на мисли, промените в инвенториите, които се следят от икономистите, могат да покажат изменения в състоянието на икономиката изобщо. Например понижение на инвенториите може да са сигнал за проблеми в някой отрасъл. Твърде високи инвентории може да са индикатор за забавяне на икономиката изобщо, тъй като може да показват понижаване на търсенето, което води до задържане на твърде много суровини или завършени, но непродадени стоки, у производителите. Вторият сценарий не е добър и за самите производители, тъй като увеличава както разходите за складиране на продукцията, така и пропуснатите ползи от нейната реализация.